През по–голяма част от нашия съзнателен живот слушаме как трябва да се храним здравословно и колко плодове и зеленчуци трябва да приемаме ежедневно. Целесъобразният начин на съществуване не цели единствено здраво тяло, а постигане на комплексно съвършенство между организма, продуктивността и начина, по който се чувстваме.
Но дали голямото количество зеленчуци и суровоядството могат да ни ги осигурят?!
От ранно детство ни подтикват да се храним със спанак, броколи, маруля, зеле, карфиол и много други. Поне пет порции дневно, при това по възможност сурови. Никой не оспорва, че зеленчуците са полезни поради съдържанието си на много ценни хранителни вещества, като фибри и антиоксиданти.
Дали наистина всички зеленчуци са такива? Какво изпускаме?
Почти всеки човек претърпява огромна промяна в навиците и в начина си на живот на даден етап от него. Опитваме се да се подобрим. Да се доближим до съвършенство. Да намалим млечните продукти. Да наблегнем на органичните зеленчуци. Да избягваме мазнините. Тази формула еднозначна ли е и до колко тя гарантира здравето и продуктивността, към които се стремим.
Както споделя в една от своите статии, Кейт Диъринг, чрез много проби и грешки можем да достигнем да работещата за нас програма. Очевидно тя е успяла да създаде такава за себе си и в следващите редове ще разкрием част от тайните.
Много специалисти препоръчват увеличаване на пълнозърнестите храни и бобовите растения. Те усилено налагат намаляване на наситените мазнини и увеличени дажби от зеленолистни зеленчуци. Вместо сокове е по–добре да приемаме повече плодове.
Практиката обаче показва съвсем друго. Преобръщането на 180 градуса на всяко едно известно твърдение може и да се окаже работещо. Да добавим повече наситени мазнини, да премахнем всички зърнени и пълнозърнести храни, да намалим приема на фибри, в това число боб, леща, ядки, зелено листни зеленчуци и дори някои сурови плодове.
Буквално разбиваме на пух и прах отколешни традиции в така нареченото „здравословно хранене“!
Голяма част от тях може да се окажат не толкова правилни. Ето няколко от очевидните причини, които все пак често ни убягват:
Токсични зеленчуци
Повечето от зеленчуците, които имат надземни части, произвеждат различни по вид химикали с цел да се защитят от животните, които евентуално биха изявили желание да ги консумират. Листата, стъблата и семената често са подложени на атаки от насекоми, птици и пасищни животни. Именно по тази причина растенията произвеждат леки токсини. Такива могат да бъдат феноли, танини, аглутинини и трипсини. В голяма степен листните и кръстоцветните зеленчуци съдържат ненаситени мазнини.
Именно те се явяват като антиметаболитни.
Самите ненаситени мазнини са важни, защото те инхибират трипсина и други протеолитични ензими, предотвратявайки усвояването на протеините, които присъстват в семената и листата на зеленчуците. Ненаситените мазнини също нарушават всички биологични процеси, които зависят от разграждането на протеини, като образуването на тиреоиден хормон.
Оказва се, че в нашата храната има нещо повече от хранителни вещества.
Това определено ще ни накара да се замислим, преди да нападнем гладно следващата голяма порция зелена салата. Може да ви отнеме известен период от време да си изградите правилна нагласа и да оцените наистина полезните храни, но в дългосрочен план това може да повлияе положително здравословното ви състояние.
Фибри
Това е един от основните компоненти на зеленчуците, който е под формата на целулоза. Последната е полизахарид. Това е въглехидратна молекула, която тялото не може да отдели и е структурен компонент на първичната клетъчна стена в зелените растения. Целулозата е известна още като несмилаеми фибри. Тя не се разгражда от храносмилателните ензими на организма, въпреки че някои чревни бактерии продуцират ензима целулаза, който смила целулозата до разтворими вещества. Основната й функция е стимулиране на перисталтиката.
Така ли е наистина?
В някои трудове се обсъжда как увеличеният прием на фибри може да причини повече щети и дразнене на нашите черва. Външните фактори също оказват влияние. Такива могат да бъдат химикали, преработени храни, стрес и др. Всички те влошават функцията на червата и бактериите в тях. Именно благодарение на последните се получават нормалните изпражнения. Когато се наблюдава нарушаване в чревната флора, резултатът са втвърдени изпражнения и намален обем. Обикновено, когато това се случи, започваме да ядем повече фибри. Краткотрайният резултат може да ни заблуди в успеха.
Дори и да се нормализира положението за даден период от време, фибрите не са в състояние да възстановят естествените бактерии и насипни вещества в организма. Друго следствие от повишения прием на фибри е прекомерната консумация на вода, която се задържа в червата.
Всичко това води до възпаление на червата поради увеличения размер на изпражненията и голямото количество вода. Стените им изтъняват поради физическото разтягане, което затруднява изхождането. От тук следва появата на хемороиди, синдром на раздразненото черво, язвен колит и дори рак на дебелото черво.
Преработената и бърза храна е друг виновник за убиването на полезните бактерии. Опитвайки се да решим проблема ние попадаме в нов капан, който води до по-тежки последици, които не ни позволяват да се измъкнем от порочния кръг.
Масово хората днес имат проблеми с храносмилане, запек, диария или и трите заедно. Голяма част от тях ядат много зърнени храни и тонове салати, пият много вода, но продължават да имат проблеми. Плачевните резултати се обръщат в тяхна полза, едва когато се премахне повишената консумация на храни с високо съдържание на фибри. Това позволява на червата постепенно да се излекуват сами. Така се лишаваме от неприятното подуване и тежест в корема. Храносмилателните смущения постепенно затихват и чревната флора се нормализира.
Гоитрогени
Гоитрогените са вещества, които блокират нормалното усвояване на йод в организма. Те потискат функцията на щитовидната жлеза, като инхибират образуването на тиреоиден хормон. Гоитрогените се намират във всички кръстоцветни зеленчуци, като броколи, карфиол, зеленолистни, зеле, кресон и брюкселско зеле.
Яденето на много сурови кръстоцветни зеленчуци може да потисне щитовидната жлеза, което води до бавен метаболизъм и повишено нарушение на метаболитния хормон. Ако все пак решите да си сготвите нещо от горепосочените зеленчуци, обработката за поне 30 минути може да намали гоитрогенните ефекти. Това от друга страна намалява и хранителните им вещества, но резултатът си струва. Хранителните вещества са много важни, но е важно също как те повлияват на нашите хормони и метаболизма, как се усвояват и как поддържат другите системи на тялото ни.
Какво да включите в своя хранителен режим:
- На първо място включете в менюто си кореноплодни зеленчуци
Такива са червено цвекло, моркови, зеле, целина, ряпа, пащърнак, картофи. Поради своята специфика кореноплодните растат под земята. Това автоматично понижава нивото им на токсичност, като същевременно не съдържат и целулоза. Богати са на нишесте и като изключим цвеклото и моркова, желателно е да се сготвят преди консумация. При тях липсват защитни химикали, за да се предпазят от насекоми, птици и тревопасни животни.
Ако ги консумирате с наситени мазнини, това ще позволи по-лесното храносмилане и по-бавното освобождаване в кръвната система. Процесът улеснява усвояването от организма на мастноразтворимите хранителни вещества в зеленчуците.
- Плодове-зеленчуци
Макар и да звучи странно, домати, краставици, тиквички и тиква се считат за плодове, тъй като семената са вътре в тях. Те нямат целулоза и нишестето е минимално. Отново трябва да бъдат добре сготвени преди да им се насладите.
- Тропически плодове
Те са с по-ниско съдържание на фибри и добър източник на плодова захар, витамини и минерали.
- Ябълки, круши, праскови и череши са богати на фибри
Можете да ги консумирате, както сготвени, така и сурови. Към тях можем успешно да прибавим портокал, грозде, ананас или череша. Под формата на сок също биха задоволили нуждите на организма.
Колкото и добре да се храните обаче, трябва да залагате на разнообразното меню и премерените количества. Не се лишавайте от протеини и мазнини с цел забавяне на реакцията на кръвната захар.
Не се лишавайте и от зелената салата, но нека тя не присъства ежедневно и не съставлява основна част от диетата ви. Правилните метаболитни храни и умереният прием на фибри и зеленчуци е здравословен вариант.
Не се отчайвайте, а намерете правилния вариант за вас, който ще ви накара да се чувствате по начина, по който винаги сте искали.
Ако даден метод работи, значи няма грешка. Съчетан със задоволителна двигателна активност, достатъчно сън и избягване на наистина вредни храни, може да постигнете чудеса.
Вие сте основни отговорници за собственото си здраве. Всички диетични и физически предложения имат за цел да поддържат нормална функция и структура на тялото, но не са универсално правило.
Сами трябва да откриете вашето!
